Уилям Сароян – „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света“

– Трябва да дойде всеки момент – каза Макс. – Честна дума. Ще дойде. Дребният на масата кимна в отговор, а Макс си помисли, забърсвайки бара: „За какво му е притрябвал човек като Пит?“ В бара влезе жена с приятна външност и си поръча уиски със сода. Докато приготовляваше напитката, Макс продължи да говори на дребния. – Не ми е работа – рече той, – но за какво ви трябва Пит? – Моля? – попита жената. – О, извинете, мадам – каза Макс. – Говорех на оня дребния приятел на отсрещната маса. („Дребният приятел на масата – повтори Макс наум. – Ама че приказки, дявол да го вземе!“) – Той ми е приятел – каза дамата. – Не, не – прекъсна я Макс. – Говорех на онзи дребния джентълмен ей там. (Дребният джентълмен? Стига с тая дума „дребен“.) – Добре, и тъй да е – каза дамата. – Той е мой приятел. – Кой? – Пит – отвърна тя. Дребният стана от масата и се приближи до бара. Огледа жената и се поусмихна.